Старобългарски речник
прлежьнъ
прлежьнъ
-ꙑ
прил
Усърден, старателен, прилежен, настойчив
ѹвѣдѣвъ прлежьно. непреклоньно сповѣдан хъ ... повелѣ вест ѧ въ своѧ. ꙁемьѧ
С
111.8
тако прлежьно покаань мѫжа ѹвѣдѣвъше не на сꙙ надѣмъ сꙙ
С
522.23
молтвѫ прлежꙿнѫ о н҄емь сьтворьше отъпѹстшꙙ
С
524.5
съ прлежꙿноѭ молтвоѭ мол сꙙ мѹ
С
531.28—29
Изч
С
Гр
ἐκτενής
ἀκλινής
εἰλικρινής
прлежꙿнъ
Нвб
прилежен
ОА
ВА
НГер
ЕтМл
БТР
АР