Старобългарски речник
прлежьно 
прлежьно нареч Прилежно, усърдно, старателно, ревностно ꙇ бꙑвъ въ подвѕѣ. прлежьнѣе молѣаше сѧ М Лк 22.44 З А СК л каѣ жена ... не ... штетъ прлежъно доньдеже обрѧштетъ М Лк 15.8 З прем тѧ на пръс въꙁлегша. егоже мл бгослове прлежно. облакъ поганскъ раꙁорт Е 36б 11 тако прлежъно трѹд сѧ о немь СЕ 82b 18 добрѣ братꙗ молте сꙙ гѹ прлежьно С 109.12  ставъ на въстокъ. прлежно молтвѫ богов прношааше С 515.16  прлежно молтвѫ сътворвъ. гла  С 517.12 Срв. С527.16 Енергично, пламенно, силно. стоѣахѫ же архере  кънжьнц прлежъно вадѧште на нь М Лк 23.10 З М З А СК Е СЕ С Р Гр ἐπιμελῶς εὐτόνως ἐκτενῶς ἐπίμονον ἐπιμελής прлежъно прлежно Нвб прилежно ОА ВА АК НГер ЕтМл БТР АР