Старобългарски речник
прлежат 
прлежат -прлежѫ -прлежш несв 1. Намирам се край някого или нещо, в съседство съм дного же мат прлежааше хъ С 79.25 слѣпъ сꙑ  къ слѣпомъ прлежꙙ. слѣпꙑ надеждꙙ маш С 161.27 прлежѧ ἐπικείμενος Прикрепен, прилежащ а прлежꙙштꙙ пеат цѣлꙑ остав С 502.4—5 2. Отдавам се, предавам се на нещо въ постѣхъ  молтвахъ дьнь  ношть прлежꙙ С 145.14 онъ же тр дн алꙿкавъ  молтвѣ дно прлежавъ ... повелѣ свома ногама въ домъ го т С 518.22 на послѹшан дѹховьнꙑхъ словесъ прлежꙙштъ С 405.12— 13  абь обраштааше сꙙ сь многомъ похвал҄енмъ. прлежꙙ вънѫ молтвѣ  въꙁдрꙿжан С 529.3 прлежꙙште молтвѣ  прꙙштан стааго тѣла С 541.17 3. Грижа се за някого прведе  въ гостнцѫ. ꙇ прлежа емъ М Лк 10.34 З А СК шедъ ꙁьмь дъва пѣнѧѕа дастъ гостньнкѹ. ꙇ рее емѹ прлеж емь М Лк 10.35 З А СК  скръбꙙштꙙѩ прѣпокот прлежꙙ. ашеѭ стѹденꙑ водꙑ С 550.18 4. Настоявам, искам настойчиво он же прлежаахѫ гласꙑ вел просѧште его на пропѧте М Лк 23.23 З ѣко же прлежаахѫ въпрашаѭште  М Йо 8.7 З прлеж дондеже ме вѣровьнѫѭ анкурѫ. прлеж ꙁѣло къ такомѹ жꙙданю дондеже ѹꙁьрш жꙙдѣнааго С 500.12, 13 Изч М З А СК С Гр ἐπιμένω ἐπιμελέομαι προσκαρτερέω διάκειμαι прілежат Нвб Срв прилежавам остар ВА НГер ЕтМл БТР