Старобългарски речник
прлагат 
прлагат -прлагаѭ -прлагаш несв 1. Поставям, слагам нещо към или до друго нещо деже бо прьвѣе сѫпостатъ брань полож. тѹ прьвѣ враъ бꙑл прлагатъ С 251.4 Образно. богатъство аще ммотѣкаетъ не прілагаіте срдца СП 61.11 Доближавам, приближавам, допирам нещо.  доведъше пешт  прлагаѭште мъ главꙑ пал҄ѣꙿхѫ С 39.6 прлагамъ Поставен ꙗкоже не могꙑ н ходт. н трьпѣт прлагамааго бꙑлꙗ къ ногама С 564.24 2. Прибавям, добавям вѣдꙑ нашѭ любовь.  првѣтѣ нашемь прлагаѩ твоѭ слѫ. къ съконьанью ꙁаповѣде его СЕ 92b 10—11 къ стьл҄еню бо ѹбо прлагаетъ С 522.1—2 напае же бол҄е ꙁъло. къ ꙁълꙋ прлагаѭ С 526.3 ꙗко есо л рад прлага лце велко о дѣвьствѣ съглагола С 370.30 акоже беꙁ нѹ(.)д (пр)лагат (А. Минчева, с. 151, бел. Индекс) л ѹмат слове(..) МЛ А 22 Изч СП СЕ С МЛ Гр ἐπιτίϑημι παρατίϑημι προστίϑημι ὑποτίϑημι ἐπιβάλλω καταφεύγω прілагат Нвб прилагам ОА ВА НТ НГер ЕтМл БТР АР