Старобългарски речник
пркѹпъ 
пркѹпъ -а м Полза, изгода, печалба вдш л ... колко т бꙑваатъ намъ отъ нштхъ пркѹпъ С 373.23 пркѹпъ творѧ ὁ τραπεζίτης Лице, което се занимава с размяна на пари; банкер; сарафин подоба т бѣ дат сьребро мое пркѹпъ творꙙштмъ С 369.30 Изч С Гр πραγματεία Нвб Срв прикупия ж диал НГер