Старобългарски речник
прмьнъ 
прмьнъ -ꙑ прил Подходящ, сгоден, благоприятен нꙑн҄ꙗ врѣмꙙ прмьно С 356.11—12 Изч С Гр εὐπρόσδεκτος Нвб Срв приемлив