прмат -прмлѭ -прмл҄еш несв 1. Приемам; получавам нещо, което ми се предлага, дава вьсѣкъ бо просѧ премлетъ. ꙇ штѧ обрѣтаатъ М Лк 11.10 З А СК не мо(же)тъ лкъ прмат несоже. аще н(е) бѫдетъ емѹ дано снбсе М Йо 3.27А жьнѧ мъꙁдѫ премлетъ М Йо 4.36 З А се отъ рѫкꙑ хвꙑ премлеш ѩ. блюд сѧ къ комѹ прстѫпаеш СЕ 96а 20 Приемам, възприемам неща с духовна стойност. премлеші ꙁавѣтъ моі ѹстъї твоімї СП 49.16 нъ лѣпо стъ пае ономѹ хвалѫ  поклонъ ... отъ цѣсарь ...  отъ вьсего дꙑханꙗ прмат С 262.17 хсв люд тъ отъкрваѭ лѣпѣ. стѫ по стнѣ прмьѭтъ стнънѫѭ ꙁарѫ С 335.17 Вземам нещо, което ми се полага; събирам като редовен доход. цср ꙁемьсц отъ кꙑхъ премлѭтъ дан М Мт 17.25 ЗI А прмлѭще м мн οἱ λαμβάνοντες Приемащите, събиращите доход прстѫпша премлѭще ддрагма. къ петров М Мт 17.24 ЗI А 2. Приемам, вкусвам [храна, питие] блгв. пщѭ нашѭ. ꙇ пво беꙁъ осѫжденѣ нꙑ. отъ нхъ прмат съподоб. славѧще тебѣ дателѣ СЕ 16b 21 не стꙑдш л сꙙ жърꙙ каменю прѣдъ народомъ прѣдъ толкомъ множъствомъ народа. же несоже прмьѭтъ С 116.1—2 многа лѣта сътвор срьбан тъкмо прмьѧ.  се сь умꙗтосьн҄мъ пепеломъ растварѣѣше т тако ꙗдѣѣше С 297.14 прмлѭще м мн οἱ μεταλαμβάνοντες Тези, които приемат, вкусват; приемащите да вꙿс поръпаѭще. ꙇ премⷧѭще отъ неѩ. ꙇ кропѧще сѧ еѭ. да мѫтъ ѭ въ ощене СЕ 5а 14—15 Църк.Причестявам се, приемам евхаристийните дарове. да бѫдемъ тѣло едіно. понеже вьсі. отъ едіного тѣла пріемлемъ К 9b 9 ꙇ да вѣсі. ѣко пріемлѫштеі стꙑхъ. танъ. недостоіно. въ тꙑ наіскорѣе въходітъ дьѣволъ К 8а 35—36 пае же танъ прмьѭштѹ сцѣхъ.  тоѧ пльт господьнꙙ пробьштаѭштѹ С 381.3 3. Подслонявам, приютявам, приемам гост; приемам благосклонно ꙇже вꙑ премлетъ мѧ премлетъ. ꙇ же премл҄етъ мѧ премлетъ посълавъшааго мѧ М Мт 10.40 З, А, СК.Срв. Лк 9.48 М З ꙇ елко не премлѭтъ васъ. ꙇсходѧште отъ града того. ꙇ прахъ отъ ногъ вашхъ отътрѧсѣте. вь съвѣдѣне на нѧ М Лк 9.5 З А СК ꙇ въ ньже г(д)радъ колжъдо въходте  премлѭтъ въ. ѣдте прѣдълагаемаа вамъ М Лк 10.8 З акꙑ отьць любовънꙑ прмлетъ ꙙдо сво. тако пртекъ львъ ско на праведьнка С 166.22 съподоб нꙑ. самѣмъ сѧ прмат въ любьвь СЕ 11а 14  ѹ рътога сѣдш ... а пршъдъша ꙁꙙт не прмьш С 335.20 Образно. не отътꙙꙁамъ сꙙ ѹбо. не тольма прмьтъ ѹста пророьска. ꙗкоже кротъкꙑхъ  тхꙑхъ ловѣкъ С 383.19 Приемам някого, поемам грижи. блюд сѧ ѹбо. ѣко отъ олътарѣ гнѣ премⷧеш  СЕ 83а 21 4. Прич. сег. деят. a) Като прил. прмл҄ѧ a) δεξάμενος Приемащ нъ ꙁане немоштъна естъ дша пріемлѫштѣ К 8b 12 b) b) Като същ. прмл҄ѧ м ед прмлѭще м мн ὁ δεχόμενος, οἱ δεχόμενοι Този, който приема; приемащият; тези, които приемат; приемащите амнь глѭ вамъ ... премлѧ мене премлетъ посълавъшааго  мѧ М Йо 13.20 З въ многа мѣста сѫште.  многа отеьства ѹкрашьше.  славно стъ. не по дꙿномѹ раꙁдѣл҄ен бꙑвꙿше прмьѭштмъ. нъ раꙁмѣшен бꙑвъше въкѹпѣ лкѹѭтъ С 94.26—27 5. Приемам, одобрявам, признавам ꙇже егда слꙑшѧтъ слово. абе съ радостѭ премлѭтъ е М Мк 4.16 З.Срв. Лк 8.13 М З А СК съвѣдѣтельствѣ его нктоже не премлетъ М Йо 3.32 А О рее о дѹсѣ же хотѣахѫ прмат вѣрѹѭште вь него М Йо 7.39 З СК тѣмьже  нꙑнѣ щедротꙑ твоѩ ꙁлѣ. прѣꙁьрѧ грѣхꙑ нашѧ. ꙇ премⷧѧ обѣщане СЕ 85b 21 гда бо то кто бесѣдѹтъ. то того ѧꙁꙑкъ прмьтъ С 382.7 Приемам, допускам. не прмьтъ нкогоже вьнт беꙁъ мꙗна С 228.17 болѣꙁнь прмат ὀδυνάομαι Изпитвам мъка, измъчвам се, патя тъ грѣхꙑ нашꙙ ностъ.  ꙁа нꙑ болѣꙁнь прмьтъ С 436.16 гнѣвъ прмат τὴν ὀργὴν κληρονομέω Понасям, изтърпявам върху себе си нечий гняв вдѣ л колко хъ гонм црьств вьꙁемьѭтъ. а гонꙙшт гнѣвъ прмьѭтъ С 406.22 грѣхъ прмат Навличам си осъждане, гняв аще кꙿто премеⷧтъ тѣло бже. ꙇ кръвь недостоенъ сꙑ. то грѣхъ себѣ. премеⷧтъ СЕ 69а 17 мѫкѫ себѣ прмат τιμωρίαν ἐμβάλλω Навличам си осъждане наслаждаѭште сѧ недостоно. большѫ мѫкѫ себѣ премлѫтъ К 8b 1 не прмлѭщꙗ стьлѣньꙗ ἡ φϑορᾶς ἀνεπίδεκτος За Богородица — тази, която е недокосната, непорочна посъланъ бꙑстъ свободь отъ грѣха. къ не прмьѭшт стьлѣнꙗ С 244.21 обьщень прмат μετάληψις Причестявам се, приемам евхаристийните дарове просвѣт же ... повелѣнемъ твомъ жт. ꙇ бжхъ танъ. беꙁ осѫжденѣ съподоблѣт сѧ. обьщене прмат СЕ 23b 25 покланꙗнь прмат προσκυνέομαι Бивам почитан; обект съм на поклонение, почитание ꙇ слъньце стꙑдѣаше сѧ покланѣнье пріемлѧ К 10а 18  вьсѣм слам агг҄ельскам покланꙗнь премьѧ С 482.1 польꙃѫ прмат Получавам помощ прхождаахѫ мноꙁ к н҄емѹ.  польꙁѫ прмаахѫ С 548.27 прмат велкꙑ анг҄ельскꙑ обраꙁъ λαμβάνω τὸ μέγα καὶ ἀγγελικὸν σχῆμα Ставам великосхимник, приемам ангелска схима [образ] — висша степен в монашеството браⷮ҇ наⷲ҇ сь. премⷧетъ. велкꙑ аћлскꙑ обраꙁъ СЕ 97а 20 прмат слѹжень [слѹжьбѫ] ἐξυπηρετέομαι, ὑπηρετέομαι, διακονέομαι Обслужван съм усърдно аще бо дѣло ъстьно бꙑло ... ѹбо бꙑ отъ ловѣкъ слѹжен прмалъ С 262.2—3  ꙁъл  добр. отъ того слѹжъбѫ прмьѭтꙿ С 262.6 доньдеже смъ въ крѣпост тѣлесьнѣ. послѹжт  поработат отцемъ. да гда отънемогѫ то беꙁъ осѫжденꙗ бѫдѫ. отъ нѣхъ слѹжьбѫ прмьѧ С 286.26—27 прмл҄ѧ обраꙁъ ὁ κατηχούμενος Този, който приема монашески чин; ръкополаганият  ѡбращь сѧ поⷫ҇ ꙁнаменаеⷮ҇ глаⷡ҇. премⷧѭщюмѹ обраꙁъ. дⷺ҇. рееⷮ҇ СЕ 93а 9 прмл҄ѧ пѣсн ὁ αἰνούμενος Този, който е възпяван, който е прославян кꙑ въспош погребеню пѣсн. прмьѭштѹѹмѹ прсно отъ небесьскꙑхъ слъ пѣсн С 457.14—15 прмл҄ѧ ьсть ὁ δορυφορούμενος Този, който е почитан, който е славен  немоштьнъ мнмъ бѣ. премьѧ ьсть отъ агг҄елъ С 481.25 сѫдъ прмат κρίνομαι Бивам осъден рабъ бжї сѫдъ прмьтъ С 103.1—2 прмат сѧ М З А СК Б ЗП О Е СП СЕ К С Р ЗЛ Гр λαμβάνω δέχομαι παραδέχομαι προσδέχομαι ἀσπάζομαι καταδέχομαι ἀναλαμβάνω ἀνιμάομαι ἀναφέρομαι ἀποδέχομαι ἐκκαλέομαι ἐπισπάομαι κληρονομέω μεταλαγχάνω μεταλαμβάνω μετέχω πάσχω ὑποδέχομαι ὑπομένω βάλλω προσκυνέω ἐπιλαμβάνω προσλαμβάνω.᾿ прімат прімат прꙇмат Нвб приемам ОА ВА АК НТ Дюв ЕтМл БТР АР приимам диал АК НТ Дюв НГер ЕтМл ДА