Старобългарски речник
прꙁꙑват 
прꙁꙑват -прꙁꙑваѭ -прꙁꙑваш несв 1. Повиквам, извиквам при себе си или някъде ꙇ вьꙁде на горѫ ꙇ прꙁꙑва ѩже самъ въсхотѣ З Мк 3.13 вон мъше са. вѣсѧ  на дворъ кь каафѣ ...  пріꙁъваѭтъ всѫ спрѫ А Мк 15.16 ародѣ свом прꙁꙑваѭште ѧ. не послѹшаахѫ хъ С 184.20 слꙑшѫ бо ꙗко  кꙑѧ отъ васъ ждове прꙁꙑваѭтъ въ сьньмѣхъ С 135.27 прѣжде раꙁболѣньꙗ. прꙁꙑваѧ глааше С 569.27 Призовавам, подканвам да мепоследват. кбцъ же бъ прꙁъваетъ  глⷮ҇е Р II 4.28—29 Образно. ѹтвръждаѩ громъ  ходѧ на крлѹ вѣтрънюю. прꙁꙑваѩ бѹрѭ моръскѫѭ СЕ 56b 21—22 беꙁдъна беꙁдънѫ пріꙁꙑваетъ въ гласъ хлѧбеі твоіхъ СП 41.8 2. Призовавам, викам [на помощ], обръщам се с молба за помощ їсповѣдаіте сѩ гві. ї пріꙁꙑваіте імѩ (е)го СП 104.1 пролѣі гнѣвъ твоі на ѩꙁꙑкꙑ ...  на цѣства ѣже імені твоего не пріꙁꙑвашѩ СП 78.6 пріꙁꙑвахѫ гѣ тъ слꙑшаше ѩ СП 99.7 Срв. Е8а 6—7 прꙁꙑват прѣстое мѧ твое СЕ 43b 8 мꙙ тво прꙁꙑваатъ С 520.2 прꙁꙑваѭштемъ ба. прт на помошть мъ С 530.9 стааго на поможенье прꙁꙑваѭшт. ꙗко да бꙑ ѭ ꙁбавлъ оть него С 559.26 З А Е СП СЕ С Р Гр καλέω ἐπικαλέω ἐπικαλέομαι συγκαλέω προσκαλέομαι пріꙁꙑват пріꙁъват прꙁъват Нвб Срв призъвавам остар НГер ЕтМл призивавам остар Дюв призовавам, призова ОА ВА АК НТ Дюв ЕтМл БТР АР ДА