Старобългарски речник
прꙁъват
прꙁъват
-прꙁовѫ
-прꙁовеш
св
1. Повикам, извикам, призова някого да дойде някъде
ꙇд прꙁов мѫжь тво. ꙇ прд сѣмо
М
Йо 4.16
гла гнъ внограда. къ прставънкѹ своемѹ. прꙁов дѣлателѧ. ꙇ даждь мъ мъꙁдѫ
М
Мт 20.8
ЗI
А
СК
де прꙁъва марѭ сестрѫ своѭ
М
Йо 11.28
хвалмъ тѧ гі ꙇꙁбавльшааго ... раба твоего ... ꙇ прꙁъвавъ въ стое се обѣтоване
СЕ
81а 21
он же прꙁꙿван бꙑвъше невдм скоро подошꙙ
С
44.16
пѹствъ ѹбо къ вдѣнѣ прꙁꙿват стааго конона льстѭ
С
47.17
прꙁъвавꙑ блꙁъ себе рее к н҄емѹ
С
101.7—8
прꙁъвавъ вьсꙙ ародѣѧ ꙁвѣрнꙑѧ. повелѣ првест лко мѫтъ ꙁвѣр
С
183.18—19
с слꙑшавъ цѣсарь ѹалъ. прꙁъва дꙿва болꙗрна
С
195.18
Образно.
бъ бмъ гъ гла. ї пріꙁъва ꙁемлѭ отъ въстокъ слънъца до ꙁападъ
СП
49.1
веліка ѹбо естъ тваръ нбо отъ небꙑтъѣ въ бꙑтье бмь пріꙁъвана
К
9b 35
Призова, насоча някого към някаква дейност.
не прдъ бо праведьнкъ прꙁъватъ. нъ грѣшънкꙑ на покаане
М
Мт 9.13
А.
Срв.Мк 2.17
М,
З, А;Лк 5.32
М,
З, А;С 356.4
2. Повикам, поканя
посъла рабꙑ своѩ прꙁъват ꙁъванꙑѩ на бракъ
М
Мт 22.3
А.
Срв. СЕ106а 13
ꙇдѣте ѹбо на сходшта пѫт. ꙇ елко аште обрѧштете прꙁовѣте на бракъ
М
Мт 22.9
А.
Срв. СЕ106b 8
сак҄елар ... прꙁъва ві мѫжь ншть. гда сѣдошꙙ съ патрархомъ. на трепеꙁѣ обрѣтошꙙ сꙙ гї
С
121.12
Образно.
блв раба твоего сего. егоже прꙁъва деснца твоѣ. въ дховънꙑѩ бракꙑ
СЕ
94b 23
3. Призова, повикам [на помощ]; обърна се с молба, молитва
хвалѩ пріꙁовѫ гѣ отъ врагъ моіхъ спсѫ сѩ
СП
17.4
ѡтъ пеал прїꙁъвахъ гѣ. ї ѹслꙑша мѩ въ пространьство
СП
117.5
въ скръбі пріꙁъва мѩ ї ꙁбавіхъ тѩ
СП
80.8
сънѣдаѭщеі люді моѩ. въ хлѣба мѣсто ба не пріꙁъвашѩ
СП
52.5
прꙁоветъ нба съвꙑше
СП
49.4
въ скръбъ моѭ пріꙁъвахъ гѣ
СП
17.6
ісповѣмь сѩ і пріꙁовѫ імѩ твое
СП
74.2
імѩ гне пріꙁовѫ
СП
115.4
Срв.
СП115.8
пріꙁъвавъ сто трменьно мꙙ. повелѣ бѣсомъ т
С
44.13—14
М
З
А
СК
СП
СЕ
К
С
Гр
καλέω
προσκαλέω
προσκαλέομαι
συγκαλέω
συγκαλέομαι
φωνέω
προσφωνέω
ἐπικαλέω
ἐπικαλέομαι
μεταστέλλομαι
μετακαλέομαι
μεταπέμπομαι
παρίστημι
прꙁꙿват
пріꙁъват
прїꙁъват
пріꙁьват
Нвб
призъва
остар
НГер
призова, призовавам
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
ЕтМл
БТР
АР
ДА