Старобългарски речник
прꙁъвань
прꙁъвань
-ꙗ
ср
Призоваване, повикване, молитвено обръщение
полꙗ свꙙштеноѭ водоѭ тѣло. сътворвъ прꙁъвань стꙑѧ троцꙙ
С
537.6—7
г помꙙн мꙙ обл мо прꙁꙿван
С
15.27
Изч
С
Гр
κλῆσις
прꙁꙿван
Нвб
Срв
призъваване
остар
НГер
призоваване
ЕтМл
АР
