Старобългарски речник
пржт 
пржт -пржвѫ -пржвеш св Родя, добия дете, дам живот та бо ха спса пржтъ. не съ мѫжемъ бꙑвъш С 482.27 Изч С Гр τεκνόομαι Нвб Срв живея ОА ВА АК БТР АР РБЕ жия остар ВА