Старобългарски речник

прдрьжат сѧ

прдрьжат сѧ -прдрьжѫ сѧ -прдрьжш сѧ несв Придържам се, твърдо държа на нещо [прен.] брате. непъщѹем(ъ) о васⷭ҇ въꙁлюбен. люъша прдръжѧще (погр. вм. прдръжѧща, Мирчев, Кодов, с. 247, бел. Индекс) сѧ спсенѣ. аще  тако гл(ем)ъ Е 10б 4—5 Изч Е Гр ἔχομαι Нвб Срв придържавам се остар ВА АК придържам [се] ОА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА