Старобългарски речник
пргонт 
пргонт -пргонѭ -пргонш несв Подкарвам, накарвам някого да тича, подгонвам такожде же  о пꙿтцахъ ѧже сѫтъ на стѣѣмъ гробѣ многомъ сѫштемь.  скотѹ же пргонꙙтъ  прносꙙтъ отъ лѣта на стѫѭ  славьнѫѭ памꙙть С 42.27 Изч С Нвб пригоня диал Дюв НГер