Старобългарски речник
првѧꙁат 
првѧꙁат -првѧꙁаѭ -првѧꙁаш несв св првѧжѫ -првѧжеш 1. Привързвам, завързвам; връзвам за нещо, към нещо ꙇдете же  обрѣтете жрѣбецъ првѧꙁанъ пр двьрехъ М Мк 11.4 З. Срв.Мт 21.2 М, ЗI, А, СК;Мк 11.2 М, З;Лк 19.30 М З повелѣ аурлꙗнъ прнест дрѣво ...  рее. првꙙжате паула на н҄емь С 12.29 въꙁъмъше камꙑ вел првꙙꙁашꙙ мѹ къ ногама С 154.2—3 повелѣ ... првꙙꙁат  по етꙑр колꙑ С 152.30 првꙙꙁашꙙ стааго дѫбѣ сѹсѣ аворовѣ С 18.9—10 2. Прен. Свързвам о праꙁдьнцѣхъ првꙙꙁа даровъ памꙙт богъ С 417.12 3. Прич. сег. деят. като същ. првѧꙁаѩ м ед ὁ δεσμεύων Този, който привързва вдꙙ ... првꙙꙁаѭштааго къ вноградѹ жрѣбꙙ сво С 321.22 првѧꙁат на колес τροχίζω Привързвам към колело [за измъчване] по божї же любꙿв се мꙑ.  на колес првꙙꙁан бꙑт готов С 88.24 М З А СК С Гр δέω προσδέω συνδέω ἑγκαταδέω прівѧꙁат првꙙꙁат Нвб Срв привезвам, привежа, привяжа остар диал ВА НТ НГер