Старобългарски речник
првъпват 
првъпват -првъпваѭ -првъпваш несв Призовавам, зова, извиквам някого кога првъпватъ мѡӱс глагол҄ꙙ С 435.22—23 Изч С Гр ἐπιβοάομαι Нвб Срв въпия книж остар ОА ВА ЕтМл БТР РБЕ