Старобългарски речник
прврѣщ сѧ 
прврѣщ сѧ -прврьгѫ сѧ -прврьжеш сѧ св Хвърля се, устремя се [образно] прівръгѫ сѧ въ твръдꙑ камень. нъ въ пѣнꙑ влънꙑ хъ раꙁдѫ сѧ К 12b 22 Срв. С448.18 Изч К С Гр προσρήγνυμι пріврѣщ сѧ Вж. при прврѣщ Нвб