Старобългарски речник
прводт 
прводт -првождѫ -прводш несв 1. Довеждам, докарвам ꙁаходѧштю же слънъцѹ. въс елко мѣахѫ болѧшѧѩ недѫгꙑ раꙁлънꙑ. првождаахѫ ѩ къ немѹ М Лк 4.40 З  по се҇м прводѧⷮ҇ хотѧщаа҇г пострѣщ СЕ 86b 16 съвѣдѣтелѣ въстанью пріводші К 12а 23 првождаахѫ же  бѣсꙙштꙙѧ сꙙ къ н҄емѹ С 18.25 сѣдъ на сѫдшт. повелѣвааше народъ градъскꙑхъ прводті мл҄ѫште С 174.28 Довеждам си жена, женя се за друга. вьсѣкъ пѹштаѩ женѫ своѭ  прводѧ нѫ. прѣлюбꙑ дѣатъ М Лк 16.18 З 2. Прен. Привличам към участие матерь твоѭ ... тѫ т прводмъ въ молтвѫ влко СЕ 86а 26—86b 1 3. Прен. Довеждам до някакво положение, резултат на прьво стъство водъно прводтъ С 349.8 4. Прен. Привеждам [примери]; цитирам ꙿсо же рад лц дѣв ѭ првод пртьѫ С 370.29 М З СЕ К С Гр ἄγω ἐπανάγω προάγω προσφέρω φέρω γαμέω συνάγω [вар. συλλείπω] пріводт прводті пріводті Нвб привождам, приводям остар диал ВА РРОДД ДА