Старобългарски речник
првлѣщ 
првлѣщ -првлѣкѫ -првлѣеш св 1. Привлека, притегля, придърпам нещо или някого към себе си въвръѕѣте о деснѫѭ странѫ кораблѣ мрѣжѫ ... въвръгѫ же. ꙇ к томѹ не можаахѫ првлѣшт еѩ. отъ множьства рꙑбъ М Йо 21.6 З А СК въсхътіті ніштаего да і прѣвлѣетъ (погр. вм. првлѣетъ, Север., с. 10, бел. под линия). въ сѣті своеі СП 9.30 2. Прен. Упражня притегателна сила, привлека нктоже не можетъ прт къ мьнѣ. аште не отцъ посълавꙑ мѧ првлѣетъ его М Йо 6.44 З А аште вьꙁнесенъ бѫдѫ отъ ꙁемл҄ѧ. вьсѧ првлѣкѫ къ себѣ М Йо 12.32 З А СК Б Призова. богъ на нѹждѫ не првлѣе С 413.2 3. Привлека; въздействам върху някого, за да го спечеля; приобщя дек҄ю ... хотꙙштѹ вьсꙙ на своѭ вѣрѫ првлѣшт С 174.13 то ѹбо же блѫднцꙙ првлѣе. ѹенка л не може првлѣшт С 408.22, 23 можааше првлѣшт  ѹенка С 408.23 да  блѫднцꙙ првлѣшт на сво послѹшане С 408.21 4. Завлека, откарам егда бо грѧдеш съ сѫпьремь твомь къ кьнѧѕѹ. на пѫт даждъ дѣлане ꙁбꙑт отъ него. да не пр()влѣеть тебе къ сѫд М Лк 12.58 З М З А СК Б СП С Гр ἑλκύω ἕλκω κατασύρω ἐπισπάομαι ἐπισυλάω καϑέλκω συνέλκω првлѣшт Нвб привлека ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА