Старобългарски речник
прбѣгат 
прбѣгат -прбѣгаѭ -прбѣгаш несв 1. Прен. Прибягвам към някого, търся помощ от някого клⷠ҇юе къ тебѣ прбѣгаемъ СЕ 15а 7 же скрьбтъ къ етꙑремъ десꙙтемъ да прбѣгатъ С 95.19 н къ покаанꙗ проповѣдьꙿнкѹ їѡаннѹ прбѣгаѭште ожвѫтъ С 401.16 къ богѹ прбѣгаѭште глагол҄ѫтъ дꙗволов С 479.23—24 къ тебѣ прбѣгаѭ. аꙁъ грѣшнъ і (неклюмъ) рабъ тво Га 11—12 Служа си с нещо, прибягвам до помощта на нещо. прм владꙑко  нꙑнѣ съвонꙑ моѧ ... прбѣгаѭштꙙѧ къ твое благꙑн҄ С 110.2 дꙗволъ. ꙁгꙋбвъ прьво дрѣво ... к томѹ пакꙑ прбѣгатъ.  сьвѣшта сꙙ с н҄м на дрѣвѣ распꙙт їса С 402.7 2. Прич. сег. деят. като същ. прбѣгаѭще м мн a) οἱ προσφεύγοντες Тези, които търсят помощ и спасение тꙑ бо ес помощь ... вꙿсѣмъ прбѣгаѭщмъ къ тебѣ СЕ 79b 17—18 готовъ прмл҄ꙙ отъ омъ прбѣгаѭштхъ къ н҄емѹ С 92.19 скорѫ помошть прбѣгаѭштмъ подаваѭшт С 92.21— 22 b) Тези, които спазват нещо прбѣгаѭштꙙѧ же къ ѹставомъ. тоѧ съ нѹждеѭ отъвръꙁаѧ С 281.27 СЕ С Г Гр προσφεύγω καταφεύγω μεταβάλλω προσπίπτω Нвб Срв прибягам, прибягвам ОА НТ НГер ЕтМл БТР АР прибягнувам диал ДА