Старобългарски речник
прблажнꙗт 
прблажнꙗт -прблажнꙗѭ -прблажнꙗш несв сег деят прил прблажнꙗѩ Подбуждащ, подстрекаващ въорѫжаѭ сѧ (..)мь на ... пр҄(.л)ажнѣѭщѧѩ м н(е) (в)дмъѩ врагъ Р VII 3.7—8 Изч Р прблажнѣт Нвб Срв блазня остар ВА Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА