Старобългарски речник
пресꙗнъ
пресꙗнъ
-а
м
ЛИ
Пресиян — най–големият син на цар ИванВладислав; след падането на България под византийско владичество получил титлата магистър, а по–късно стратег на темата Букеларион
сьде л(е)ж(т)ъ кънѧꙃь пресіанъ. в(ъ) лѣто ѕфе. в(ъ) лѣто ѕфѯѳ
Изч
Пр
пресіанъ
Нвб
Пресиян
м
ЛИ
СтИл,РЛФИ
срв [
Περσιανος
ВБ,ПБН, 135
]