Старобългарски речник
препостъ
препостъ
-а
м
Началник, висок чин във византийската йерархия — доверено лице на императора, изпълняващо функцията на церемониалмайстор, надзорник на евнусите или на дворцовите слуги и др
препостъ же про
С
192.15
въско вь нѫ съ препостомъ
С
196. 18
прѧ сѫдъ подобьнъ тебѣ кѹпьно съ препостомъ
С
198.20
Изч
С
Гр
πραιπόσιτος
От
лат
praepositus
Нвб
Ø