Старобългарски речник
преꙁвутерьство 
преꙁвутерьство -а ср Презвитерство, служба на свещеник, свещеничество тр лѣта сътворхъ въ преꙁвутеръствѣ ѹꙙ божѭ слѫ С 227.16 Изч С Гр πρεσβύτερος πατήρ преꙁвутеръство Нвб Срв презвитер м презвитерски прил