Старобългарски речник
преꙁвутеръ 
преꙁвутеръ -а м Свещеник, презвитер стъⷯ мⷱкъ ананѩ проꙁвѵтера А 141а 28 съборънꙑѧ црькве преꙁвутеръ смъ С 139.23 бѣ нѣкто преꙁвутеръ. отъ алеѯандръскꙑѧ свꙙтꙑѧ бжѧ црькве С 186.17 обрѣтошꙙ ꙁатворена преꙁвутера съборънꙑѧ цръкъве С 133.25 мѫен стааго понꙿна. преꙁвутера ꙁмурньска града С 124.7—8 ссн же епскопъ кѹпꙿно  съ преꙁвутеромъ артемомъ. въшедъ въ цръквште артемдово С 220.24 (г по)млѹ. раба своего оа(на) преꙁвтера.  раба своего ѳомѫ. съꙁъдавъшаѣ. храмъ Т С Т От гр πρεσβύτερος Превежда и гр. πατήρ преꙁвтеръ пресвутеръ Нвб презвитер ОА ВА БТР АР