Старобългарски речник

пращьнкъ

пращьнкъ -а м Стрелец с прашка, пращник, прашкар вѣстъ праштьнкъ влъка С 509.28—29 Изч С Гр σφενδονήτης праштьнкъ Нвб пращник остар ВА РРОДД Срв прашка ж прашкар м РРОДД Прашков ФИ СтИл,РЛФИ