Старобългарски речник
пращат 
пращат -пращаѭ -пращаш несв 1. Прощавам; давам прошка, опрощение облѣцѣте сѧ ѣко ꙁбран бѹ ...  пращаѫ Е 22а 18 ѣко тꙑ ес пращаѩ отъ грѣхъ бъ нашъ. ꙇ тебѣ слⷶ҇вѫ въсꙑлаемъ оц СЕ 80а 22 тебе праштаѭ ꙗкоже  сѭ. жтьнꙑхъ съгрѣшен С 393.29 къ владꙑцѣ богов прходш молтвьнкомъ. праштаѭшта (погр. вм. праштаѭштѹ, Север., с. 358, бел. под линия) тебе грѣхомъ С 358.29 схъ грѣхъ праштаѧ С 394.6 2. Допускам, разрешавам н обрѣмьꙗѩ хъ праштаѧ прѣбꙑват. н беꙁъ скѹшенꙗ С 280.1 3. Освобождавам, избавям бѣсъ праштам ꙁмѫдрѣваахѫ С 398.30 Изч Е СЕ С Гр συγχωρέω ἐλευϑερόω χαρίζομαι праштат Нвб Срв прощая остар ВА