Старобългарски речник
прахнѣнъ 
прахнѣнъ -ꙑ прил Гнил, лош, негоден л твортъ дрѣво доброе агодѫ емѹ добрѫ. л твортъ дрѣво прахнѣно  агонѫ (!) емѹ ꙁгнлѫ СК Мт 12.33 Изч СК Гр σαπρός Нвб Срв прахън ж НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР