Старобългарски речник

прародтел҄ьнъ

прародтел҄ьнъ -ꙑ прил Унаследен, свързан с предците свѣтъломъ ѹбо словесемъ. прѣродтел҄ьнꙑм наьнѫ гласꙑ С 104.15 Изч С Гр προγονικός прѣродтельнъ Нвб Срв прародителски ОА ВА НТ Дюв ЕтМл БТР АР