Старобългарски речник
праотьць 
праотьць -а м Праотец, прародител прѣдъ стъім оц памⷮ҇ стъімъ прѣоцѣмъ СК 135b 6 Изч СК Гр προπάτωρ прѣотьць Нвб праотец ОА ВА Дюв ЕтМл БТР АР