Старобългарски речник
праꙁдьнъ 
праꙁдьнъ -ꙑ прил 1. Празен; без хора, пуст тъгда реетъ. въꙁвраштѫ сѧ въ храмъ мо. отъ нѭдѹже ꙁдъ. ꙇ пршедъ обрѧштетъ праꙁденъ М Мт 12.44 З 2. Свободен, незает с работа, бездеен вдѣ нꙑ на тръжщ стоѩштѧ праꙁдънꙑ М Мт 20.3 ЗI А СК Б ъто стоте сьде весь день праꙁдьн М Мт 20.6 ЗI А СК праꙁдьн ходмъ сьде С 378.12 3. Прен. Безполезен, безсмислен, безсъдържателен вьсѣко слово праꙁдъно. еже аще рекѫтъ лвц. въꙁдадѧтъ о немь слово. вь день сѫдьнꙑ М Мт 12.36 З А ѣко  о праꙁдьнѣ словес слово вьꙁдадѧтъ ц вь дьнь онъ Р II 3.3 праꙁдьнъ бꙑт [есо] a) ἔρημός εἰμι, ἄμοιρός εἰμι Лишен съм от нещо, липсва ми нещо вдѣхъ дꙑма ж н҄еѧ до нꙑн҄ѣшьнꙗго въсходꙙшта.  ꙁемѭ огн҄емъ ѹпепел҄енѫ.  всего плода праꙁдъна С 128.21—22 дѣвьство ... же отъ млост бꙑваатъ. аште стъ праꙁдъно съ блѫднкꙑ жденетъ сꙙ С 371.22 b) ἀργέω, σχολάζω Бездействам, свободен съм нѣсмъ праꙁденъ аꙁъ но дѣло мамъ С 172.3 c) σχολάζω Стопявам се, изчезвам бѣ ждовъска пасха. нъ сльньцѹ пршъдъшѹ свѣта да не сꙗтъ. стнѣ пршъдъш праꙁдьнъ стъ стѣн҄ь С 418.8 праꙁдьнъ дьнь ἡμέρα ἀργίας Неработен, свободен ден ꙗко вь дьнь сѫботънꙑ ловѣка цѣл.  праꙁнѫ  сѹхѫ рѫкѫ вь праꙁдьнъ дьнь на дѣло простьрѣ С 396.15 М З А СК Б С Р Гр ἀργός σχολάζων праꙁденъ праꙁдънъ праꙁнъ Нвб празден остар диал ВА АК Дюв НГер ЕтМл ДА празен ОА АК НГер ЕтМл БТР АР ДА