Старобългарски речник
прагъ 
прагъ -а м Праг, горна част от рамката [на врата] ѣко кровьѭ сего овь(.)те. помаꙁахъ прагꙑ двьрі К 6b 34 ѹстънꙑ акꙑ прагꙑ наꙁнаменаѭште С 332.2 Изч К С Гр φλιά Нвб праг ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА