Старобългарски речник
правьдьнъ 
правьдьнъ -ꙑ прил 1. Праведен, който е безгрешен, изпълняващ Божиите повели осіфь же мѫжь еѩ. правьденъ сꙑ  не хотѧ облііті еѩ. въсхотѣ та. пѹстіті ѭ А Мт 1.19 СК Б ꙇродъ бо боѣаше сѧ оана. вѣдꙑ  мѫжа праведъна  ста.  хранѣаше  М Мк 6.20 З А вдѣвъ же сътьнкъ бꙑвъшее прослав ба глѧ. въ стнѫ лвк сь правьдень бѣ М Лк 23.47 З то нѣ л кротъкъ. нѣ л правьденꙿ ... нѣ л вьсѣлъ на осьлꙙ С 337.12 Образно. восѣ во тъмѣ свѣтъ правъїїмъ. млоствъ ї штедръ  правъденъ СП 111.4 с тебе бо въсѣ слънъце праведное хъ бъ нашъ Е 25б 17—18 Срв. СЕ85b 2 днеⷭ҇. ѡблац дьждевьн. съ нбесе на кꙑ дьждь праведънꙑ одьждаѫтъ СЕ 1b 22 бѣ бо ѹбо ꙁашъло вь адъ. праведъное слънъце К 14b 33 Срв. С453.21 Който насочва към правда, към добро. подажд мꙑсль праведънѫ. ꙇ жꙁнь добродѣтѣльнѫ СЕ 7а 13 Който е основан на религиозния морал. ꙇбо отъ праведънꙑхъ дѣані ꙁаінаемъ блаженое жтье К 1b 23—24 Праведен [църк.] — епитет на някои легендарни или полулегендарни личности, канонизирани от църквата редом с преподобните, апостолите, мъчениците и др. дажд ꙇ томѹ благословене. еже дастъ праведънѹмѹ семеонѹ. премъшюмѹ на рѫкѹ га нашего сха СЕ 7а 20 гі ... съкаꙁавꙑ ковьегомь обраꙁъ црквьнꙑ. ꙇ пр праведьнѣмь но. пршестве стааго твоего дха СЕ 16а 3 2. Справедлив, честен не могѫ аꙁъ о себѣ творт несоже. ѣкоже слꙑшѫ сѫждѫ.  сѫдь мо правьденъ естъ М Йо 5.30 З А не сѫдте на лца нъ праведънꙑ сѫдъ сѫдте М Йо 7.24 З А бъ сѫдтелъ правьденъ  крѣпокъ і тръпѣлівъ СП 7.12 правьденъ есі гї ї правї сѫд твої СП 118.137 пршьдъ же жьрецъ втал. глагола блаженѹѹмѹ мѫенкѹ. правьденъ сѫдъ бож С 235.67 3. Като същ. правьдьнꙑ м ед правьдьн м мн ὁ δίκαιος, οἱ δίκαιοι, [οἱ] εὐϑεῖς Праведник, праведници платъ ... премъ водѫ ѹмꙑ рѫцѣ ... глѧ. не повненъ есмъ отъ кръве сего праведънааго М Мт 27.24 А СК смотрѣетъ грѣшьнкъ на праведьнаего СП 36.32 гь спꙑтаетъ праведьнаего і неъстіваго СП 10.5  не бѣаше раꙁлꙗ посрѣдѹ праведꙿнааго  грѣшнааго С 9.29 правьдънꙑ же слъшавъ то.  вьꙁдѣвъ рѫцѣ на небо. кротцѣ  тхо братѹ рее. д въ мꙙ гне С 549.28 бо по прорееню правьднааго. на ѹтрьꙗ прѣжде ꙁорь. нападъ лѫкавꙑ бѣсъ. ѹдав ловѣка того С 564.18 тъгда праведьн просвьтѧтъ сѧ ѣко слъньце. въ цсрств отъца хъ М Мт 13.43 З А У тако бѫдетъ въ съконьане вѣка. ꙇꙁдѫтъ анћл. ꙇ отълѫѧтъ ꙁълꙑѩ отъ срѣдꙑ праведънꙑхъ М Мт 13.49 З СК ѣко сьвѣстъ гъ пѫть праведънꙑхъ.  пѫтъ неьстівꙑіхъ погꙑбнетъ СП 1.5 Срв. Е20б 12—13 радѹіте сѩ праведъніі о гі правꙑмъ побаетъ [!] похвала СП 32.1 Срв. Е24б 15 Е37б 10 Е35а 9 Е38б 15 нꙑнѣ веселѧтъ сѧ праведьн СЕ 87b 16 не прдохъ прꙁватъ правьдънꙑхъ. нъ грѣшьнꙑѧ на покаан С 356.4—5 4. Като същ. правьдьнаꙗ ср мн Правда, справедливост, справедливи неща ꙇ пакꙑ понꙇ пѫтѹ благѹ творітті (!) праведънаа К 1b 23 правьдьнаꙗ вѣра Правилна, истинска вяра троце бже вꙿсемогꙑ ... бѫд м подавъ-ꙶ слѫ ... съ праведъноѭ вѣроѭ СЕ 72b 8—9 М З А СК Б У Е СП СС СЕ К С Р Гр δίκαιος εὐϑύς τῆς δικαιοσύνης ἀκριβής ἔνδικος правьденъ правъденъ праведънъ праведнъ праведьнъ правьдънъ правьднъ правьдень правьденꙿ праведꙿнъ Нвб праведен ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА