Старобългарски речник
правьдьнь 
правьдьнь прил притеж Който принадлежи на или се отнася до праведник; праведнически премлѧ праведьнка. въ імѧ праведьне мъꙁдѫ праведьнѫ прметъ М Мт 10.41 З А СК ѹловѩтъ на дшѫ праведьніѫ СП 93.21 ѹн дхъ ꙇхъ. вꙿ селѣхъ праведьнхъ СЕ 64b 20—21 Изч М З А СК СП СЕ Гр [τοῦ] δικαίου [τῶν] δικαίων праведьнь праведьніь праведънь Нвб Срв праведнически ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР