Старобългарски речник
правьдьнкъ 
правьдьнкъ -а м Праведник; човек, който строго спазва установените правила, закони [църковни предписания] ꙇ дѫтъ т въ мѫкѫ вѣънѫѭ. а праведьнц въ жвотъ вѣънꙑ М Мт 25.46 З А СК не прдъ прꙁъватъ праведьнкъ. нъ грѣшънкꙑ въ покаане М Мк 2.17 З, А, СК. Срв.Лк 5.32 М З А тако погꙑбнѫтъ грѣшъніці отъ лца бжьѣ.  праведъніці вьꙁвеселѩтъ сѩ СП 67.4 праведьнц же наслѣдѩтъ ꙁемлѭ СП 36.29 да гь ... ѹнтъ дшѭ его ... ꙇдеже вꙿс праведьнц поваѭⷮ҇ СЕ 59а 3 се стъ праведнка мѫен С 219.25 бꙑстъ праведьнкѹ ... гробъ пештера та С 217.2 Праведник [църк.] — канонизирано от църквата лице редом с пророците, апостолите, преподобните, светците и мъчениците . мцⷺа сепⷠ҇ ꙁ. стѹю праведънкѹ акма  аннъ А 116d 13—14 прьвꙑ правьдьнкъ πρωτοδίκαιος Първият мъченик, първият праведник тѹ съвꙙꙁанъ адамъ съвꙙꙁанꙑ (!) прѣжде.  ѹмьрꙑ прѣжде вьсѣхъ. съвꙙꙁанъ прѣсподьнѣ. тѹ авьлъ пожъренꙑ прѣжде.  пръвꙑ правьднкъ. пастѹхъ хрстосовъ. пастѹховъ обраꙁъ бꙑвꙿ С 460.13 М З А СК Е СП СЕ К С Гр δίκαιος ὁ ἅγιος ὁ ἀοίδιμος ὁ τοῦ ϑεοῦ δοῦλος ὁ μάρτυς Χριστοῦ ὁ τῶν νόμων ὅρος праведьнкъ праведънікъ праведнкъ праведънкъ праведьнікъ Нвб праведник ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР