Старобългарски речник
правъ
правъ
-ꙑ
прил
1. Прав, без извивки
ѹготовте пѫть гнь. правꙑ творт стъѕѧ его
М
Мк 1.3
З,
А, СК, Б. Срв.Лк 3.4
М,
З, А, СК;Мт 3.3
А
СК
2.
Прен. Правилен, верен
ꙁаконъ положі мънѣ гі пѫть твоі. ї наставі мѩ на стьѕѫ правѫѭ
СП
26.11
да проповѣстъ дѣлꙑ благꙑ мдⷧ҇е твое. вь правꙑ пѫть ходѧ покаанемь. къ црствью твоемѹ
СЕ
26а 11
дѣлтелю болѧщмъ ... навестъ насъ на пѫть правꙑ ... молѭ т сѧ
СЕ
41а 7
навед мѧ на пѫть тво правꙑ. ꙇ довед мѧ оца твоего
СЕ
36b 2
ꙁде же пае ꙗкоже правꙑ пѫть велтъ еуаггелѧ
С
547.4
Прен.Правдив, който отговаря на истината, истинен.
въспоіте емѹ пѣснъ новѫ ... ѣко право слово гне
СП
32.4
3.
Прен. Справедлив, честен
благо і правъ гь. сего раді ꙁаконъ дасть съгрѣшаѭштеімъ пѫть
СП
24.8
Срв.
СЕ74b 24
СП91.16
правьденъ ес гі ї правї сѫд твої
СП
118.137
4.
Прен. Прям, искрен, непокварен
хваліте сѩ въсѩ въсі праві сръдъцемъ
СП
31.11
похвалѩтъ сѩ вьсі праві срдцемъ
СП
63.11
Чист, непорочен.
ї дхъ правъ обнові въ ѫтробѣ моеі
СП
50.12
5.
Като същ.
право
ср
ед
права
ср
мн
δικαιοσύνη, εὐϑύτης, τὰ εὐϑεῖα
Правда, истина
ѣще вь рѣснотѫ ѹбо право глте право сѫдіте снові лві
СП
57.2
ѣко правъденъ гь правъдѫ вьꙁлюбі. права відѣ лце его
СП
10.7
6.
Като същ.
прав[]
м
мн
[οἱ] εὐϑεῖς
a) Прямите, искрените, непокварените хора
пробаві мілостъ твоѭ вѣдѫщімꙶъ тѩ. і правъдѫ твоѭ правꙑімъ сръдъцемъ
СП
35.11
състрѣлѣті въ мракь правꙑѩ сръдьцемь
СП
10.3
b) Праведниците
радѹіте сѩ праведъніі о гі правꙑмъ побаетъ (!) похвала
СП
32.1
сілъно на ꙁемлі бѫдетъ сѣмѩ его. родъ правъїхъ блствітъ сѩ
СП
111.2
восѣ во тъмѣ свѣтъ правъїїмъ
СП
111.4
неꙁълобіві і праві пріплѣхѫ сѩ мнѣ
СП
24.21
Срв.
СЕ75b 4
7.
Като същ.
праваꙗ
ср
мн
[ἡ] εὐϑεῖα, вар. [αἱ] εὐϑεῖαι
Прави пътища, пътища без извивки
ꙇ бѫдѫтъ стръпътънаѣ въ праваѣ. ꙇ остр въ пѫт гладъкꙑ
М
Лк 3.5
З
А
СК
въ правѫѭ ходвъше
οἱ κατορϑοῦντες
Праведниците
же ьстьномъ бꙑт въ правѫѭ ходвъшмꙿ
С
412.30
праваꙗ вѣра
ἡ ὀρϑόδοξος πίστις, ἡ ὀρϑότομος πίστις, ἡ ὀρϑὴ πίστις, ὀρϑοδοξία
Истинската, правилната вяра
дръжавѫ ꙁаконнѫѫ. црстве бжемъ мано ... мше ревнтеле прав.. ..рѣ [прав(ѣ) (вѣ)рѣ,
Мирчев,
Кодов, с. 262]
бꙑст(е)
Е
5а 5
ѡ ѹме правꙑѧ вѣрꙑ іспльн҄енъ
С
63.27
поѹст ѧ да сѧ помолꙙтъ владꙑцѣ хсѹ. да съпоборетъ ꙁа стнънѫѭ правѫѭ вѣрѫ
С
189.2
цѣсарь. ... сак вьсѣьскꙑ сꙙ дѣашꙙ прсъвъкѹпт ѧ хотꙙште. къ правѣ кѹпꙿносѫштьнѣ вѣрѣ
С
201.26
праваꙗ ѹеньꙗ
τὰ δόγματα
Правилно, истинско учение
каа бо пол҄ьꙃѣ еже вѣдѣт. о бꙃѣ праваꙗ ѹенꙗ добрѣ. а блѫдъ дѣат срамьнѣ
Х
II Вб 10—11
ѹеньꙗ правꙑѩ вѣрꙑ
τὰ δόγματα
Учение за християнската вяра
да н ѹенꙗ правꙑꙙ вѣрꙑ. беꙁ дѣлъ благъ прꙙтъна бѹ. н дѣла твормаꙗ беꙁ благоестьнꙑхъ ѹен. прꙙтъна сѫтъ отъ ба
ХЛ
II Вб 3
М
З
А
СК
Б
Е
СП
СЕ
С
Х
Гр
εὐϑύς
εὐϑής
[τῆς] δικαιοσύνης
Нвб
прав
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА
Срв
Право бърдо
МИ
СНМБ
Правец
МИ
ГХ,МИМ