Старобългарски речник
правъ 
правъ -ꙑ прил 1. Прав, без извивки ѹготовте пѫть гнь. правꙑ творт стъѕѧ его М Мк 1.3 З, А, СК, Б. Срв.Лк 3.4 М, З, А, СК;Мт 3.3 А СК 2. Прен. Правилен, верен ꙁаконъ положі мънѣ гі пѫть твоі. ї наставі мѩ на стьѕѫ правѫѭ СП 26.11 да проповѣстъ дѣлꙑ благꙑ мдⷧ҇е твое. вь правꙑ пѫть ходѧ покаанемь. къ црствью твоемѹ СЕ 26а 11 дѣлтелю болѧщмъ ... навестъ насъ на пѫть правꙑ ... молѭ т сѧ СЕ 41а 7 навед мѧ на пѫть тво правꙑ. ꙇ довед мѧ оца твоего СЕ 36b 2 ꙁде же пае ꙗкоже правꙑ пѫть велтъ еуаггелѧ С 547.4 Прен.Правдив, който отговаря на истината, истинен. въспоіте емѹ пѣснъ новѫ ... ѣко право слово гне СП 32.4 3. Прен. Справедлив, честен благо і правъ гь. сего раді ꙁаконъ дасть съгрѣшаѭштеімъ пѫть СП 24.8 Срв. СЕ74b 24 СП91.16 правьденъ ес гі ї правї сѫд твої СП 118.137 4. Прен. Прям, искрен, непокварен хваліте сѩ въсѩ въсі праві сръдъцемъ СП 31.11 похвалѩтъ сѩ вьсі праві срдцемъ СП 63.11 Чист, непорочен. ї дхъ правъ обнові въ ѫтробѣ моеі СП 50.12 5. Като същ. право ср ед права ср мн δικαιοσύνη, εὐϑύτης, τὰ εὐϑεῖα Правда, истина ѣще вь рѣснотѫ ѹбо право глте право сѫдіте снові лві СП 57.2 ѣко правъденъ гь  правъдѫ вьꙁлюбі. права відѣ лце его СП 10.7 6. Като същ. прав[] м мн [οἱ] εὐϑεῖς a) Прямите, искрените, непокварените хора пробаві мілостъ твоѭ вѣдѫщімꙶъ тѩ. і правъдѫ твоѭ правꙑімъ сръдъцемъ СП 35.11 състрѣлѣті въ мракь правꙑѩ сръдьцемь СП 10.3 b) Праведниците радѹіте сѩ праведъніі о гі правꙑмъ побаетъ (!) похвала СП 32.1 сілъно на ꙁемлі бѫдетъ сѣмѩ его. родъ правъїхъ блствітъ сѩ СП 111.2 восѣ во тъмѣ свѣтъ правъїїмъ СП 111.4 неꙁълобіві і праві пріплѣхѫ сѩ мнѣ СП 24.21 Срв. СЕ75b 4 7. Като същ. праваꙗ ср мн [ἡ] εὐϑεῖα, вар. [αἱ] εὐϑεῖαι Прави пътища, пътища без извивки ꙇ бѫдѫтъ стръпътънаѣ въ праваѣ. ꙇ остр въ пѫт гладъкꙑ М Лк 3.5 З А СК въ правѫѭ ходвъше οἱ κατορϑοῦντες Праведниците  же ьстьномъ бꙑт въ правѫѭ ходвъшмꙿ С 412.30 праваꙗ вѣра ἡ ὀρϑόδοξος πίστις, ἡ ὀρϑότομος πίστις, ἡ ὀρϑὴ πίστις, ὀρϑοδοξία Истинската, правилната вяра дръжавѫ ꙁаконнѫѫ. црстве бжемъ мано ... мше ревнтеле прав.. ..рѣ [прав(ѣ) (вѣ)рѣ, Мирчев, Кодов, с. 262] бꙑст(е) Е 5а 5 ѡ ѹме правꙑѧ вѣрꙑ іспльн҄енъ С 63.27 поѹст ѧ да сѧ помолꙙтъ владꙑцѣ хсѹ. да съпоборетъ ꙁа стнънѫѭ  правѫѭ вѣрѫ С 189.2 цѣсарь.  ... сак вьсѣьскꙑ сꙙ дѣашꙙ прсъвъкѹпт ѧ хотꙙште. къ правѣ  кѹпꙿносѫштьнѣ вѣрѣ С 201.26 праваꙗ ѹеньꙗ τὰ δόγματα Правилно, истинско учение каа бо пол҄ьꙃѣ еже вѣдѣт. о бꙃѣ праваꙗ ѹенꙗ добрѣ. а блѫдъ дѣат срамьнѣ Х II Вб 10—11 ѹеньꙗ правꙑѩ вѣрꙑ τὰ δόγματα Учение за християнската вяра да н ѹенꙗ правꙑꙙ вѣрꙑ. беꙁ дѣлъ благъ прꙙтъна бѹ. н дѣла твормаꙗ беꙁ благоестьнꙑхъ ѹен. прꙙтъна сѫтъ отъ ба ХЛ II Вб 3 М З А СК Б Е СП СЕ С Х Гр εὐϑύς εὐϑής [τῆς] δικαιοσύνης Нвб прав ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Право бърдо МИ СНМБ Правец МИ ГХ,МИМ