Старобългарски речник
правословьць 
правословьць -а м Истинно вярващ, правоверен човек днеⷭ҇. дховъно праꙁденъство. правословець. авлено  свѣтъло ав сѧ СЕ 2b 19 Изч СЕ Калка от гр ὁ ὀρϑόδοξος правословець Нвб православец остар ЕтМл