Старобългарски речник
правовѣрьнъ 
правовѣрьнъ -ꙑ прил Истинно вярващ, правоверен еже т въꙁдаѭ ꙁа сѧ. ꙇ ꙁа правовѣрънꙑѩ рабꙑ твоѩ СЕ 79b 6 помѧн гі (в)ꙿсе епскпъство. правовѣръное СС IIIb 19 постав мъ цѣсарꙗ ... мѫжа вѣръна ...  правовѣръна С 197.3 Като същ. правовѣрьн м мн οἱ ὀρϑόδοξοι Тези, които изповядват правилната вяра отврьꙁ цръкв правовѣрънꙑхъ С 191.29—30 Срв. С192.8—9 С192.29 С194.14—15 повелѣ вьсꙙ свꙙтꙑѧ божѧ цръкв правовѣрънꙑхъ ꙁатворт С 190.24—25 правовѣрьнꙑхъ ѹень τὸ τῶν δογμάτων μάϑημα Правилното, истинското учение велко ѹбо естъ пртѧжане правовѣрънъхъ. ѹене ХЛ II Вб 19—20 СС СЕ С ХЛ Калка от гр ὀρϑόδοξος [τῶν] ὀρϑοδόξων Превежда и гр. ὁ τῆς ὀρϑοδόξου πίστεως правовѣрънъ Нвб правоверен ОА ВА НГер ЕтМл БТР АР