Старобългарски речник

право

право нареч Право, правилно, истински ѹтелю вѣмь ѣко право глеш М Лк 20.21 хотѧ право слѹжт тебѣ. прпадаѩ молѭ т сѧ Р VII 4.29 стѫѭ бо троцѫ право сповѣдавъш.  тѫ доблѣшмъ право сповѣдоват прѣдавъш С 542.27, 28 М А СК С Р Гр ὀρϑῶς Нвб право ОА ВА ЕтМл БТР АР ДА