Старобългарски речник
правл҄ень 
правл҄ень -ꙗ ср 1. Правило, ръководен принцип, предписание да хранш тꙑ мѣрꙑ.  данааго т правьнꙗ раскаꙁш С 383.10—11 Манастирски устав. сце епскѹпьство невол҄еѭ прмъ. правьнꙗ рънорꙁъскааго жтꙗ не ꙁмѣн С 280.16—17 2. Справедливост, правда жеꙁлъ правеню. жеꙁлъ цръствѣ твоего Е 6б 15—16 Изч Е С Гр κανών εὐϑύτης правьн правен Нвб правление остар ВА