Старобългарски речник
правтел҄ь 
правтел҄ь -ꙗ м Водач, който ръководи, направлява някого, нещо ѡ болѣꙁн болꙙштмꙿ. враѹ вѣрѣ правтелю С 313.9 Изч С Гр ὁδηγός Нвб правител остар ВА РРОДД Срв [у]правител