Старобългарски речник
поѩт 
поѩт -помѫ -помеш св 1. Взема със себе си, отведа някого въставъ пом отроѧ  мтрь его.  бѣж въ ећѵпетъ А Мт 2.13 СК помѣте  вꙑ.  по ꙁаконѹ вашемѹ сѫдте емѹ М Йо 18.31 З, А, СК. Срв. С433.5 помѣте вꙑ  пропьнѣте. аꙁъ бо не обрѣтаѭ вь немь внꙑ М Йо 19.6 З А СК Б тогда поѩт(ъ)  діѣволъ. въ стꙑ градъ.  постав  на крілѣ црковьнѣам А Мт 4.5 СК Б поѩтъ с петра  ѣкова  оана братра его. ꙇ вьꙁведе ѩ на горѫ М Мт 17.1 ЗI, А. Срв. Мк 9.2 М, З;Лк 9.28 М З поемꙑ еднъ отъ народа. вълож пръстꙑ своѩ въ ѹш его М Мк 7.33 З А СК Б поемъ ѩ отде еднъ на мѣсто по(у)сто М Лк 9.10 З поѧтъ моіс сн іꙁлевꙑ Е 30а 9 їꙁбьрара (!) дада раба своего. і поѩтъ і отъ стадъ овьіхъ СП 77.70  помѫтъ  ръньц.  постргѫтъ  въ папрътѣ СЕ 96b 12  помъ еппъ клркꙑ  мѫжꙙ вѣрьнꙑ.  пршедъ ста на брѣꙁѣ рѣкꙑ С 81.5 да прдетъ посъланꙑ  пометъ насъ С 137.7 молꙗаше сего поѩт .  вест  къ стѹѹмѹ старꙿцѹ С 298.13 ослꙙте не мꙑ. штѹжде поѧ ослꙙ С 432.28 Взема за себе си, отнема, присвоя. богатꙑ ... поѧ телцѫ нштааго С 360.5 2. Хвана, уловя, поема [с ръце] рѫкоѭ помъ. вьведе въ сво хлѣвъ къ ꙗслемъ С 566.14 Извадя с ръце, извлека. посъла съвꙑше прѧтъ мѩ. поѩтъ мѩ отъ водъ многъ СП 17.17 3. Прен. За чувство, мисъл и под. — обхвана, обзема бо помъ мꙙ бестѹдьꙗ бѣсъ С 526.3 4. Хвана; уловя някого, когото преследвам тъгда же платъ поѩтъ са  тепе М Йо 19.1 З А СК пршедъше поѧшꙙ васлска.  вьведошꙙ  къ воводѣ С 20.20 шъдъше страж тьмньн. поѧшꙙ стаꙗ  ведошꙙ. къ кнꙙꙁѹ С 184.27 помъшꙙ блаженааго сак҄а. ведоста   ꙁатворста  С 196.2 не можете мене поѧт жва С 536.7—8 Задържа под стража. он же (по)ꙇмъше са ведошѧ  къ каꙇѣфѣ З Мт 26.57 он же поемъше са вѣсѧ М Йо 19.16 З, А. Срв.Йо 19.17Б 5. Оженя се за някого аште къто ѹмьретъ не мꙑ ѧдъ. да пометъ братръ женѫ его. ꙇ вьскрѣстъ сѣмѧ братра своего М Мт 22.24 ЗI. Срв. Мк 12.19 М, З;Лк 20.28 М З женѫ поѩхъ. ꙇ сего рад не могѫ прт З Лк 14.20 А СК 6. Взема някого да се грижа за него, да живее при мен; прибера прдѫ  помѫ вꙑ къ себѣ. да деже есмъ аꙁъ  вꙑ бѫдете М Йо 14.3 З А СК гла ѹенкѹ се мат твоѣ. ꙇ отъ того аса поѩтъ ѭ ѹенкъ въ своѣ с М Йо 19.27 З А СК Б 7. Доведа някого на определено място тъгда ꙁдетъ  пометъ дрѹгꙑхъ горешъ седмь дхъ М Лк 11.26 З 8. Обвиня, укоря онъ же прблжвъ сꙙ къ н҄імъ. нападе на н҄ꙙ помь ѧ  глагол҄ꙙ С 32.10 поѩт по слѣ ἀγγαρεύω Принудя, заставя аще къто пометъ тѧ по слѣ. попьрще едно. ꙇд съ нмь дьвѣ М Мт 5.41 З М З А СК Б Е СП СЕ С Гр λαμβάνω ἀναλαμβάνω παραλαμβάνω προσλαμβάνω ἀπολαμβάνομαι ἐξαίρω γαμέω ἐπιγαμβρεύω ἐγκαλέω κρατέω χράομαι [вар. κτάομαι] поѧт Нвб поема ОА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА