Старобългарски речник
поꙗсъ 
поꙗсъ -а м 1. Пояс, колан не сътѧжте ꙁлата ... пр поѣсѣхъ вашхъ М Мт 10.9 З. Срв. С411.5 бѣ же оанъ облъенъ власꙑ вельбѫждꙇ. ꙇ поѣсъ ѹснѣнъ о рѣслѣхъ его М Мк 1.6 З, А, СК, Б.Срв. Мт 3.4 А СК ѣко поѣсъ імъже вꙑнѫ поѣсаетъ сѩ СП 108.19 Образно. ѡблѣцѣте сѧ вь рꙁѫ спнѣ. поѣште сѧ поѣсомь цѣломѫдрѣ СЕ 97b 16 2. Кожен колан, задължителна част от облеклото на монасите като белег на телесно въздържание [църк.] рꙁѫ же правьдѣ пособѹѩ. а поѣсъ мрътвость тѣлѹ СЕ 99а 7 3. Пояс, колан като белег на воинско звание, част от военните доспехи канꙿддъ глагола. вьꙁьм  поꙗсꙑ нашꙙ  тѣлеса С 73.29—30 не покорвъшемъ сꙙ отъѧт поꙗсꙑ  воньство С 73.27 4. Средата на тялото; кръст своѧ ѹенкꙑ до поꙗса обнажвъ С 432.27 въложень ьстьнааго поꙗса прѣсвѧтꙑѩ богородцѧ въ халкопратхъ ἡ κατάϑεσις τῆς τιμίας ζώνης τῆς παναγίας Θεοτόκου [ἐν τῇ Σορῷ τῶν Χαλκοπρατείων] Църковният празник Полагане честния пояс на Богородица в Халкопратия [31 август] мⷺца авгⷭ҇о ћ҃а҃. вьложене. поѣса еⷭ҇нааго прстъѩ бцѧ лежѧщааго въ стѣ краб. въ халкопратіхъ А 153b 8 М З А СК Б СП СЕ С Гр ζώνη поѣсъ Нвб пояс ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА