Старобългарски речник
поѹт 
поѹт -поѹѭ -поѹш св 1. Почувствам, усетя гда поѹтъ. ꙗко съконьатъ сꙙ тано се С 245.29 не ю ште поѹ мѫкъ С 112. 9 цѣсарь же словес слѫ поѹвъ С 192.11 вѣстъ бо прѣтт акꙑ цѣсарь сꙑ. аште лѣнꙙштꙙ сꙙ л гнѣваѭштꙙ поѹ.  коп блскаѭште сꙙ наведетъ С 336.7 2. Узная, разбера влъкъ пршедъ обрѣте повръженъ дѣтшть ...  въсхꙑтвъ  отде. жꙙтел҄ѣне же ѹслꙑшавъше плаа младеншта.  мат поѹвъш обрат сꙙ С 43.22 Изч С Гр αἰσϑάνομαι συναισϑάνομαι νοέω Нвб Срв чуя, чувам ’узная’ ОА ВА АК НТ НГер ЕтМл БТР АР