Старобългарски речник
поѹдт сѧ 
поѹдт сѧ -поѹждѫ сѧ -поѹдш сѧ св Почудя се, удивя се вдѣхомъ  поѹдхомъ сꙙ С 62.14 Изч С Гр ἐξίσταμαι Нвб почудя [се], почудвам [се] ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА