Старобългарски речник
постI 
пост -поьтѫ -поьтеш св 1. Прочета, изчета нещо докрай поьт на мою рѫкѹ псань С 503.8—9 подаꙗше кнжцꙙ прѣподобьнѹѹмѹ. онъ же прмъ  поьтъ. подв сꙙ С 558.30 Прочета на глас. се вамъ нꙑнꙗ поꙿтено бꙑстъ С 343.29 кꙑ ꙁаконъ. кꙑм словесꙑ ꙁвѣштамъ. васнь поьтенꙑм дьнесь С 434.24 2. Прич. мин. страд. като прил. поьтенъ ὑπαναγνωσϑείς Прочетен того молвъше отъ нꙑнꙗѹ поътенꙑхъ намъ. еуагг҄ельскꙑхъ ѹен. протвѫ слѣ птꙗ ѹенѹ порьпѣмъ водѫ С 312.26—27 Изч С Гр ἀναγιγνώσκω ὑπαναγιγνώσκω Нвб Срв почета ’чета малко’ ОА ВА НТ НГер БТР АР