Старобългарски речник
похѫпт 
похѫпт -похѫплѭ -похѫпш св Прегърна, обгърна с ръце [образно] да прметъ . ꙇ похѫптъ.  ꙁащттъ СЕ 92b 13 Изч СЕ Гр ἐπαγκαλίζομαι Нвб Ø