Старобългарски речник
похꙑтат
похꙑтат
-похꙑтаѭ
-похꙑташ
несв
За нечист дух — обхващам, обземам
прѣщааше бо дхві нестѹмѹ ꙁіті ѡтъ лка. многꙑ бо лѣтꙑ. похꙑтааше
А
Лк 8.29
Изч
А
Гр
συναρπάζω
Нвб
похитя, похитявам, похищавам
ОА
ВА
НГер
ЕтМл
БТР
АР
