Старобългарски речник
похѹлꙗт 
похѹлꙗт -похѹлꙗѭ -похѹлꙗш несв Отхвърлям, пренебрегвам, укорявам ꙁволенемь нѣкохъ проьнѧ ꙗко похѹлꙗт ЗЛ IIб 11—12 Изч ЗЛ Гр ἀποδοκιμάζω Нвб похуля, похулям, похулвам [се] остар ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР