Старобългарски речник
похотѣт
похотѣт
-похощѫ
-похощеш
св
Почувствам влечение към някого, пожелая някого
вдꙙ ловѣьскꙑ добрꙑѧ женꙑ дьштер. тѣмъ похотꙙ
С
7.19
Изч
С
Гр
ὁράω
Нвб
Срв
похоти [ми се], пощява [ми се], поще [ми се]
диал
НГер
ЕтМл
БТР
АР
