Старобългарски речник
похотьнъ 
похотьнъ -ꙑ прил 1. Похотлив, изпълнен с плътско желание л въстовъ. л похотенъ. л долескъ СЕ 54а 15 съгрѣшхъ ... въпадаѭ ... въ похотьнаа вьꙁьрѣнѣ. на стѹжде лце СЕ 68b 2—3 2. Който предизвиква чувство на удоволствие, блаженство; сладостен, блажен въ слъꙁахъ похотьнꙑхъ СЕ 54а 13 Изч СЕ Гр ἡδονικός φιλήδονος похотенъ Нвб похотен остар ВА Дюв ЕтМл Срв похотлив